Neverending White Lights – Act III: Love Will Ruin (Part 1) (2011)
Сутринта, когато пред погледа ми попаднаха заветните 3 думички "Neverending White Lights" в сайта на музикалния еквивалент на Софийска вода, аз издадох тих вик, който беше краткотраен, но остави ченето ми виснало известно време след това.
4 години след великолепния Act II се появява и третата част на поредицата, очакването за която беше почнало да става твърде болезнено.
genre: alternative rock, pop rock
1. Theme For Love Will Ruin
2. Falling Apart feat. Bed of Stars
3. Starlight feat. Pilot Speed
4. Say Hi For Me
5. Goodbye
6. The Game Needed Me
7. The Lonely War feat. Bed of Stars
8. Ghost Ship feat. Hot Hot Heat
9. The Waltz
10. The Greatest One
11. The Hereafter feat. Bed of Stars
Всъщност Love Will Ruin трябваше да излезе много по-рано, но след готов албум, човекът зад проекта - Daniel Victor - къса гласна струна. После решава, че албума не звучи така, както му се иска. Следва написване на изцяло нов материал, последващо от проблеми с техниката, заради които се затрива всичко. Следва възстановяване. За щастие проблемите с гласните струни са превъзмогнати и от тях няма и следа във вокалните изпълнения на този хубав мъж.
Освен прекрасната комбинация петролено синьо - алено, виждаме и хинт за илюминати и рептили. В ню-ейдж общностите се носи мълвата, че подводните бази на рептилите били наскоро унищожени, така че възрадвайте се, чака ни светло бъдеще. :D
Falling Apart е първия сингъл от албума и звучи подвеждащо агресивно, защото останалата част от албума е много по-спокойна и самовглъбена. В това се състои и разликата от предните албуми - те бяха толкова безнадеждно отчайващи в своята тъмна романтика, че на повечето песни ти иде да си прережеш вените. Act III не действа така, по-скоро те кара да се отнесеш някъде, на някакво различно място, където не те посреща Св. Петър. Това последното не е много коректно, самоубийците не отиват в Рая.
По думите на г-н Виктор, той е искал да бъде сигурен, че "всяка песен ще те отведе някъде, всяка песен ще те удари и всяка песен ще те накара да затвориш очи и да те побият тръпки". Е, не му се е получило баш за всяка песен.
Въпреки това албума си струва слушането. Не знам как го прави тоя човек, но напипва страхотни радиофонични хармонии. Вярно, повечето са доста поп, но не звучат дразнещо или плитко. Просто си звучат както трябва, пеенето му също. Също така успява по един страхотен начин да вмъкне леко оркестрации, така че да са достъпни за масовия слушател.
Слушам, слушам и се чудя откъде идва разликата в класите м/у Act III и предните издания. Може би е в качеството на колабораторите. Neverending White Lights е проект, който разчита в голяма част на колаборации. Докато в предните части имаше имена като Raine Maida от Our Lady Peace, Scott Anderson от Finger Eleven, Nick Hexum от 311, Sune Rose Wagner от The Raveonettes и (така любимата ми)Меlissa Auf Der Maur, то тук блестят звездите по леглото на Bed Of Stars, Hot Hot Heat и Pilot Speed. Блестят е силно казано, не намерих нищо изключително в техния принос към албума.
Да се надяваме, че за втората част на Act III, която трябва да излезе догодина, съучастниците ще са подбрани по-добре. В повечето от по-сполучливите композиции Даниъл е сам, май е показателно.
Вярно е, че очаквах повече от Act III, но той в никакъв случай не е провал. Просто не може да скочи летвата на батковците си.
7.6/10
4 години след великолепния Act II се появява и третата част на поредицата, очакването за която беше почнало да става твърде болезнено.
1. Theme For Love Will Ruin
2. Falling Apart feat. Bed of Stars
3. Starlight feat. Pilot Speed
4. Say Hi For Me
5. Goodbye
6. The Game Needed Me
7. The Lonely War feat. Bed of Stars
8. Ghost Ship feat. Hot Hot Heat
9. The Waltz
10. The Greatest One
11. The Hereafter feat. Bed of Stars
Всъщност Love Will Ruin трябваше да излезе много по-рано, но след готов албум, човекът зад проекта - Daniel Victor - къса гласна струна. После решава, че албума не звучи така, както му се иска. Следва написване на изцяло нов материал, последващо от проблеми с техниката, заради които се затрива всичко. Следва възстановяване. За щастие проблемите с гласните струни са превъзмогнати и от тях няма и следа във вокалните изпълнения на този хубав мъж.
Освен прекрасната комбинация петролено синьо - алено, виждаме и хинт за илюминати и рептили. В ню-ейдж общностите се носи мълвата, че подводните бази на рептилите били наскоро унищожени, така че възрадвайте се, чака ни светло бъдеще. :D
Falling Apart е първия сингъл от албума и звучи подвеждащо агресивно, защото останалата част от албума е много по-спокойна и самовглъбена. В това се състои и разликата от предните албуми - те бяха толкова безнадеждно отчайващи в своята тъмна романтика, че на повечето песни ти иде да си прережеш вените. Act III не действа така, по-скоро те кара да се отнесеш някъде, на някакво различно място, където не те посреща Св. Петър. Това последното не е много коректно, самоубийците не отиват в Рая.
По думите на г-н Виктор, той е искал да бъде сигурен, че "всяка песен ще те отведе някъде, всяка песен ще те удари и всяка песен ще те накара да затвориш очи и да те побият тръпки". Е, не му се е получило баш за всяка песен.
Въпреки това албума си струва слушането. Не знам как го прави тоя човек, но напипва страхотни радиофонични хармонии. Вярно, повечето са доста поп, но не звучат дразнещо или плитко. Просто си звучат както трябва, пеенето му също. Също така успява по един страхотен начин да вмъкне леко оркестрации, така че да са достъпни за масовия слушател.
Слушам, слушам и се чудя откъде идва разликата в класите м/у Act III и предните издания. Може би е в качеството на колабораторите. Neverending White Lights е проект, който разчита в голяма част на колаборации. Докато в предните части имаше имена като Raine Maida от Our Lady Peace, Scott Anderson от Finger Eleven, Nick Hexum от 311, Sune Rose Wagner от The Raveonettes и (така любимата ми)Меlissa Auf Der Maur, то тук блестят звездите по леглото на Bed Of Stars, Hot Hot Heat и Pilot Speed. Блестят е силно казано, не намерих нищо изключително в техния принос към албума.
Да се надяваме, че за втората част на Act III, която трябва да излезе догодина, съучастниците ще са подбрани по-добре. В повечето от по-сполучливите композиции Даниъл е сам, май е показателно.
Вярно е, че очаквах повече от Act III, но той в никакъв случай не е провал. Просто не може да скочи летвата на батковците си.
7.6/10
Коментари