Айде, да са кефити.
In Motion e някакъв музиклано-кинематографичен ивент на 1-и октомври миналата година в Лондон. Сещате се - стари филми, бандата озвучава наживо, нещата се размиват, понякога отиват към doom jazz, но винаги очарователни. Определено звука на In Motion е много по-филмов от Ma Fleur например, който си е албум за самостоятелно слушане вкъщи. Не че този не става, просто е малко по-абстрактен и по-недостъпен.
genre: jazz, nu jazz, broken beat, downtempo, score
Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р
Още една годинка се изтърколи и блога ми чукна сакралната възраст 3 години. Напоследък малко съм го занемарила, защото едно че нямам време (сефте) и второ - не излиза кой знае какво, а за глупости не ми се пише, но продължавам да се ослушвам за интересни неща. Не ми се пише, но пък с картинките нямам проблем, щом е за глупости. Честит празник на всички дами и на майките на всички, които ме четат. Това все едно го каза Шамара.
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22 2.The Other Side 06:04 3.Ellipsis 05:06 4.Noise of the Void 05:32 5.Dolls in the Dark 04:51 6.Oxytocin 03:55 7.Long Division 05:04 8.Out of Sequence 07:53 Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лондон. Изборите, коит
Коментари