Stars - The North (2012)
Имам чувството, че всички се напъват като за последно да дадат най-доброто от себе си преди края на света (let me check my mayan calendar) и канадците от Stars не остават по-назад.
Земното население извън Канада (в това число и аз), разбра за съществуването на Stars преди години, когато в един OC саундтрак блесна прочувствената барокова поповост Your Ex-Lover Is Dead. Изглежда бандата има някакъв афинитет към темата за смъртта, но за това после.
genre: indie pop, dream pop, electropop, baroque pop
01. The Theory Of Relativity
02. Backlines
03. The North
04. Hold On When You Get Love And Let Go When You Give It
05. Through The Mines
06. Do You Want To Die Together?
07. Lights Changing Colour
08. The Loose Ends Will Make Knots
09. A Song Is A Weapon
10. Progress
11. The 400
12. Walls
Your Ex-Lover Is Dead ме заинтригува и навремето си дръпнах последния им албум. Нещо не ме е грабнал явно, щото допреди The North си стояха в графата "one hit wonder". Какво тогава ме накара да им дам шанс пак? 2 неща - обложката и първия трак. След великолепния първи, дадох шанс на втория, след втория на третия, и така до края на албума. Оказа се едно от най-добрите неща, които съм чувала тази година и от около седмица на плеъра ми се въртят само 2 албума - Аления Звяр на Get Well Soon и The North на Stars. Може да са много различни като настроение, но си приличат по едно - и двата съдържат в себе си страшно много неща като звучене, които са стиковани прекрасно. Само една песен не може да ви даде представа как звучи целия албум, защото композициите са доста разнообразни. Например синтпоп механичността на The Theory Of Relativity няма много допирателни с меланхоличния захарен индипоп сироп The North, нито със Стиви Никс дежа-вютата в Lights Changing Colour, но пък намира роднина в Human League-звучащата Hold On When You Get Love And Let Go When You Give It. Свързващото звено при всички е "pop"-а. Винаги ми е изглеждало, че в главите на хората, които не гледат оная сбирщина музикални телевизии, които въртят по кафенетата, битува схващането, че поп музиката е нещо лошо. Не е лошо нещо, ако се прави правилно. Поп музиката е музика за масите. Това, че айкюто на масите пада прогресивно, рефлектира и в музиката за тях, но не е това същността на нещата. Поп музиката е хармония и красотата е симетрия, ха-ха. Всичките песни от албума, независимо в кой спектър на попа са, са правени като по учебник и резултатът е зашеметяващ. Аз си падам по остроумни текстове и тук не оставам разочарована. Фаворит ми е очевидно несериозната Do You Want To Die Together, където мъжкия и женския вокал си прехвърлят остроумности:
"I'll love you till the day I die - So don't die today
I may seem alive but inside I'm dead - So let's make it true"
От друга страна, има страшно много трезви и зрели съждения, които при другите напушени с розова мъгла поп (и не само) формации липсват, като например в The Theory Of Relativity:
"Now that you’ve grown so wise, use that head and stop to think a little
Just ‘cause you’re crazy doesn’t mean that you’re free"
Това, че липсва наивна и сладникава повърхностност, не значи, че няма някои смущаващи моменти като A Song Is A Weapon, където протагонистът иска да убие някой с песен(?). Подозирам, че това е някаква метафорична фигура на злото, но още не съм сигурна. В Hold On When You Get Love And Let Go When You Give It се дава съвет "Take the weakest thing of you and then beat the bastards with it". Питах Гугъл коя е the weakest part of the human body и получих отговор, че това е стомахът. Все още се мъча да разбера как ще набиеш някого със стомах. The 400 може направо да ти скъса сърцето с проба-грешка лайтмотивът "It has to go right this time". Повтаряно като мантра, това ти се забива в гръдния кош и ти напомня за всички неща, в които си влагал надежда и усилия. "The Loose Ends Will Make Knots" е заглавие в десятката, а The Walls e перфектен завършек и озвучаване към финалните надписи на един сладко-горчив и меланхоличен, но страшно пристрастяващ албум.
8/10
genre: indie pop, dream pop, electropop, baroque pop
01. The Theory Of Relativity
02. Backlines
03. The North
04. Hold On When You Get Love And Let Go When You Give It
05. Through The Mines
06. Do You Want To Die Together?
07. Lights Changing Colour
08. The Loose Ends Will Make Knots
09. A Song Is A Weapon
10. Progress
11. The 400
12. Walls
Your Ex-Lover Is Dead ме заинтригува и навремето си дръпнах последния им албум. Нещо не ме е грабнал явно, щото допреди The North си стояха в графата "one hit wonder". Какво тогава ме накара да им дам шанс пак? 2 неща - обложката и първия трак. След великолепния първи, дадох шанс на втория, след втория на третия, и така до края на албума. Оказа се едно от най-добрите неща, които съм чувала тази година и от около седмица на плеъра ми се въртят само 2 албума - Аления Звяр на Get Well Soon и The North на Stars. Може да са много различни като настроение, но си приличат по едно - и двата съдържат в себе си страшно много неща като звучене, които са стиковани прекрасно. Само една песен не може да ви даде представа как звучи целия албум, защото композициите са доста разнообразни. Например синтпоп механичността на The Theory Of Relativity няма много допирателни с меланхоличния захарен индипоп сироп The North, нито със Стиви Никс дежа-вютата в Lights Changing Colour, но пък намира роднина в Human League-звучащата Hold On When You Get Love And Let Go When You Give It. Свързващото звено при всички е "pop"-а. Винаги ми е изглеждало, че в главите на хората, които не гледат оная сбирщина музикални телевизии, които въртят по кафенетата, битува схващането, че поп музиката е нещо лошо. Не е лошо нещо, ако се прави правилно. Поп музиката е музика за масите. Това, че айкюто на масите пада прогресивно, рефлектира и в музиката за тях, но не е това същността на нещата. Поп музиката е хармония и красотата е симетрия, ха-ха. Всичките песни от албума, независимо в кой спектър на попа са, са правени като по учебник и резултатът е зашеметяващ. Аз си падам по остроумни текстове и тук не оставам разочарована. Фаворит ми е очевидно несериозната Do You Want To Die Together, където мъжкия и женския вокал си прехвърлят остроумности:
"I'll love you till the day I die - So don't die today
I may seem alive but inside I'm dead - So let's make it true"
От друга страна, има страшно много трезви и зрели съждения, които при другите напушени с розова мъгла поп (и не само) формации липсват, като например в The Theory Of Relativity:
"Now that you’ve grown so wise, use that head and stop to think a little
Just ‘cause you’re crazy doesn’t mean that you’re free"
Това, че липсва наивна и сладникава повърхностност, не значи, че няма някои смущаващи моменти като A Song Is A Weapon, където протагонистът иска да убие някой с песен(?). Подозирам, че това е някаква метафорична фигура на злото, но още не съм сигурна. В Hold On When You Get Love And Let Go When You Give It се дава съвет "Take the weakest thing of you and then beat the bastards with it". Питах Гугъл коя е the weakest part of the human body и получих отговор, че това е стомахът. Все още се мъча да разбера как ще набиеш някого със стомах. The 400 може направо да ти скъса сърцето с проба-грешка лайтмотивът "It has to go right this time". Повтаряно като мантра, това ти се забива в гръдния кош и ти напомня за всички неща, в които си влагал надежда и усилия. "The Loose Ends Will Make Knots" е заглавие в десятката, а The Walls e перфектен завършек и озвучаване към финалните надписи на един сладко-горчив и меланхоличен, но страшно пристрастяващ албум.
8/10
Коментари