The Presets - Pacifica (2012)

Вижте, почвам да се притеснявам.
Единия вариант е да съм сложила розовите слушалки и всичко, което преценя да въртя напоследък, да ми се струва ебати яката музика. Другия вариант е тия неща наистина да са зверски, което ме връща към тезата за себераздаването преди края на света, което не е много добра алтернатива. Последния път, когато погледнах слушалките си, си бяха все така черни; мисля, че е време да се паникьосваме, независимо какво упорито се мъчат да ни втълпят Coldplay от доста години насам.
По темата: любимите ми австралийци The Presets се връщат с гръм и трясък след 4-и-нещо годишна пауза. Чакането си струваше.



genre: electronic, electro house, synth pop, indie dance

01 – Youth in Trouble
02 – Ghosts
03 – Promises
04 – Push
05 – Fall
06 – It’s Cool
07 – A.O.
08 – Surrender
09 – Fast Seconds
10 – Fail Epic

Първите ми впечатления, след като чух Ghosts и Youth In Trouble, бяха по-скоро предвкусване на разочарование, и аз не мога да си спомня защо. Сега, след като съм изслушала албума към 20-ина пъти, ми иде да се върна назад във времето, да си бия два шамара, да се нахокам колко съм глупава и да си кажа да купя онази риза, която си харесах, но не взех, и която вече я няма.
Всъщност притеснението ми при Ghosts беше меренге-шанти звученето, което не бях свикнала да чувам от The Presets, и което мислех, че ще е звукоопределящо за целия албум. Ghosts е неосъществен олимпийски химн, и - ако текста му беше малко по-жизнеутвърждаващ - щеше да накара Марк Ронсън да му диша праха, особено с този клип.





Както често става - една песен не се оказа показателна за всички, и получих купчина електроника, камион синтезатори и имагинерна потна подскачаща тълпа от около 10к човека. Този албум е толкова танцувален, че от вчера съм rl превъплъщение на мацката от Why Go. Танцувалността му варира от Underworl-ски транс и техно, през New Order-ски new wave до денс поп песнички, които ако бяха по-калпави, щяха да минат за композиция на Дейвид Гета. Изобщо, Julian и Kim са се впуснали в едно вълнуващо пътуване в непознати досега територии и доста добре са се справили със съставянето на маршрута и управлението на МПС-то. Пътуването е гладко и скоростно и Pacifica свършва доста бързо, безсрамника. Преди да се усетя, вече се е наложило да натисна replay бутона.
Трябва да се спомене, че през времето, когато формацията е била в почивка, и двамата и членове стават бащи (в разстояние на 3 месеца, ей тва е колегиалност) и това няма как да не се е отразило и върху музиката им - станала е много по-зряла и мъдра. Под "зряла и мъдра" нямам предвид скучна и спокойна - бясно пулсиращия opener Youth In Trouble е най-близкото и нагледно доказателство за това. Push също - безкомпромисен зомбиращо-побъркващ ритмичен удар на чук от дистортнатия глас на Хамилтън и многослойна електроника с вуду ритъм, който мен лично ме присети за Conga Fury на Juno Reactor. За Ghosts ви казах вече. Характерното за нея е, че е най-удачния избор за сингъл. Всички други композиции са твърде абстрактни, з ада хванат ухото на слушателя. Конкурент може да и е само съседната Promises, която в една по-добра алтернативна вселена, вече звучи по масовите радиостанции. Но този 90-тарски денс звук е толкова нетипичен за дуото, че едва ли някой би ги познал. Следва Push, и за нея ви казах вече. Малко ми оплетох реда. Веднага след Push идва любовната Fall, която ми разбива сърцето и не отнема от заряда на предната, а поддържа същото темпо, само че в по-позитивен нюанс. Нещата постепенно се успокояват с бащински нежната It's Cool, в която Depeche Mode са негри.



Тази почивка не трае дълго и веднага след това адреналина продължава да се покачва с A.O., която разказва за родния град на The Presets - Сидни, от един по-тъмен ъгъл - ""Children don't you know that we're living in a city that's built on bones?". Невероятно е как военните припявания на Хамилтън изведнъж се размиват в ейсид рояк от синтетични насекоми, които стрелят с лазери. Surrender е още един реверанс към миналото - към This Boy's In Love, и в моите уши - към Дейв Геън. Fast Seconds продължава линията на загриженост от Youth In Trouble, защото Джулиан изрежда всички представки от SI системата, за които се сети, вероятно надявайки се да ограмоти младежта, която го слуша. Майтапа настрана - Fast Seconds е sci-fi пътуване в почти необятната вселена на Preset-ския синтезаторен инструментариум. Този magnum opus се затваря от Fail Epic, която е далече от популярното словосъчетание "epic fail". Fail Epic е епичен, тържествен и сравнително тих поглед към безсилието и единствения достоен изход от него - да се размажеш с 300, образно казано. When you can't win - fail epic. Всъщност се пее за любов, ама то при текстовете на The Presets, с доста усилия разбираш какво всъщност иска да каже автора.

Това с дробенето по песни се получава малко тъпо и ми се искаше да измисля нещо много хитро и хубаво за този великолепен албум,  ама нямам време да го мисля, а нямам и търпение да ви споделя колко добро нещо са извадили.

Все още ми е трудно да кажа дали Pacifica е по-добър от Apocalypso, но със сигурност не е по-лош.

8.2/10



Коментари

Популярни публикации от този блог

Честит ми рожден ден!

3 години trains in the night

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)