Big Boi – Vicious Lies And Dangerous Rumors (2012)
Пиша много рядко за хип хоп, и по тази причина вие вероятно си мислите, че не го харесвам. Това е и не е вярно в същото време. Тук не става въпрос за това дали котката е жива или мъртва, а за хронология. Back in the days, хипхопа беше нещо свежо, хората искаха да се забавляват и да измислят рими, които откъм ритъм и смисъл бяха изключителни. В наши дни, по-голямата част от хипхопа се представя от грозни келеши, които имат развалени зъби, като цяло са неприятни, естетиката им е сведена до някакъв набеден за стилен еклектично насран аутфит и имагинерен кулнес, сумиран в често излизащото от нелицеприятните им усти понятие "суаааааг!".
Big Boi не е от тях, той е от старата школа.
genre: hip hop, rnb, funk
01 – Ascending
02 – The Thickets (feat. Sleepy Brown)
03 – apple of my eye
04 – Objectum Sexuality (feat. Phantogram)
05 – In The A (feat. T.I. & Ludacris)
06 – She Hates Me (feat. KiD CuDi)
07 – CPU (feat. Phantogram)
08 – Thom Pettie (feat. Little Dragon & Killer Mike)
09 – Mama Told Me (feat. Kelly Rowland)
10 – Lines (feat. A$AP Rocky & Phantogram)
11 – Shoes For Running (feat. B.o.B. & Wavves)
12 – Raspberries (feat. Mouche & Scar)
13 – Tremendous Damage (feat. Bosko)
14 – Descending (feat. Little Dragon)
15 – Higher Res (feat. Jai Paul & Little Dragon)
16 – Gossip (feat. UGK & Big K.R.I.T.)
17 – She Said OK Big Boi & Theophilus London (feat. Tre Luce)
Винаги съм харесвала Outkast като перфектно заварена формация, и не вярвах, че могат да се справят еднакво добре соло. Прото соловите опити в Speakerboxxx/The Love Below ме убедиха в противното. След това Sir Lucious Left Foot: The Son of Chico Dusty на Big Boi окончателно затвърди мнението ми за Antwan Patton като изключително надарен продуцент и изпълнител. С втория си соло опит Vicious Lies And Dangerous Rumors, той успява да надскочи себе си, и да убеди всички, че Коледа наближава, без да се налага да поглеждат календара.
Гледайки траклиста, наред с познати негри като Sleepy Brown, T.I., Ludacris, Kid Cudi, A$AP Rocky и Боголюбеца г-н Лондон, не може да не се набие на очи колаборацията и с изпълнители, които са доста далече от хип-хопа - шведите Little Dragon, инди поп дуото Phantogram и Wavves (които така и не се наканих да си пусна). Удивително добре белите им гени са спомогнали за обогатяването на музикалния генофонд на Big Boi и песните звучат адски пипнато и свежо - рядко се случва в тази стилистика вместо някоя черна мръсница да чуеш припева, изпълнен от крехка японка от Швеция* (Юкими Нагано) или от невинно звучаща кукла с порцеланова кожа (Sarah Barthel). Ок де, имаме и Kelly Rowland, но тя е далеч от мръсница.
Само на мен ли Big Boi в този клип ми мяза на Шамара?
Всъщност ключовата дума тук е класа. Дори когато Big Boi плещи неща от рода на "Rub my stick on yo chick like a violin" това не ти звучи гадно и не ти замирисва на потни гениталии, както обикновено става при аналогични рап изпълнения. Всичко е много премерено и - ако мога така да се изразя - лъха на чистота, но това не значи, че е скучно. Ако трябва да цитирам ключовата фраза от Tremendous Damage - "shit is heavy like the world on my shoulder". Южняшката природа на Big Boi не позволява обсъждането на прекалено сериозни социални теми и лириките са фокусирани основно около любовния му живот, чисто личните проблеми и разни такива нетоварещи неща. Това е добре, щото не върви да се кълчиш и щракаш с пръсти, докато някой пее за световния глад, апартейда или корупцията. А кълченето и щракането с пръсти са неизбежни, щото парчетата са толкова смуут и фънки, че не ти оставят избор. За малко по-различна може да мине само "Shoes for running", която е малко по- социално ангажирана и често се припомня, че "death will hunt you down", но изпълнено от почти детските гласчета на Wavves, това не носи и помен от мрачни настроения и отново те кара да почнеш да се поклащаш на стола.
Като цяло албума е изключително приятна изненада в края на годината, направен с много душа, мерак и майсторство, и се класира като един от най-добрите за 2012. Само Andre 3000 липсва, но някакви договорни отношения не му позволили да участва, жалко. Дори и без него Vicious Lies And Dangerous Rumors e чудесен.
8.2/10
* нещо като руса японка от Китай
Big Boi не е от тях, той е от старата школа.
genre: hip hop, rnb, funk
01 – Ascending
02 – The Thickets (feat. Sleepy Brown)
03 – apple of my eye
04 – Objectum Sexuality (feat. Phantogram)
05 – In The A (feat. T.I. & Ludacris)
06 – She Hates Me (feat. KiD CuDi)
07 – CPU (feat. Phantogram)
08 – Thom Pettie (feat. Little Dragon & Killer Mike)
09 – Mama Told Me (feat. Kelly Rowland)
10 – Lines (feat. A$AP Rocky & Phantogram)
11 – Shoes For Running (feat. B.o.B. & Wavves)
12 – Raspberries (feat. Mouche & Scar)
13 – Tremendous Damage (feat. Bosko)
14 – Descending (feat. Little Dragon)
15 – Higher Res (feat. Jai Paul & Little Dragon)
16 – Gossip (feat. UGK & Big K.R.I.T.)
17 – She Said OK Big Boi & Theophilus London (feat. Tre Luce)
Винаги съм харесвала Outkast като перфектно заварена формация, и не вярвах, че могат да се справят еднакво добре соло. Прото соловите опити в Speakerboxxx/The Love Below ме убедиха в противното. След това Sir Lucious Left Foot: The Son of Chico Dusty на Big Boi окончателно затвърди мнението ми за Antwan Patton като изключително надарен продуцент и изпълнител. С втория си соло опит Vicious Lies And Dangerous Rumors, той успява да надскочи себе си, и да убеди всички, че Коледа наближава, без да се налага да поглеждат календара.
Гледайки траклиста, наред с познати негри като Sleepy Brown, T.I., Ludacris, Kid Cudi, A$AP Rocky и Боголюбеца г-н Лондон, не може да не се набие на очи колаборацията и с изпълнители, които са доста далече от хип-хопа - шведите Little Dragon, инди поп дуото Phantogram и Wavves (които така и не се наканих да си пусна). Удивително добре белите им гени са спомогнали за обогатяването на музикалния генофонд на Big Boi и песните звучат адски пипнато и свежо - рядко се случва в тази стилистика вместо някоя черна мръсница да чуеш припева, изпълнен от крехка японка от Швеция* (Юкими Нагано) или от невинно звучаща кукла с порцеланова кожа (Sarah Barthel). Ок де, имаме и Kelly Rowland, но тя е далеч от мръсница.
Само на мен ли Big Boi в този клип ми мяза на Шамара?
Всъщност ключовата дума тук е класа. Дори когато Big Boi плещи неща от рода на "Rub my stick on yo chick like a violin" това не ти звучи гадно и не ти замирисва на потни гениталии, както обикновено става при аналогични рап изпълнения. Всичко е много премерено и - ако мога така да се изразя - лъха на чистота, но това не значи, че е скучно. Ако трябва да цитирам ключовата фраза от Tremendous Damage - "shit is heavy like the world on my shoulder". Южняшката природа на Big Boi не позволява обсъждането на прекалено сериозни социални теми и лириките са фокусирани основно около любовния му живот, чисто личните проблеми и разни такива нетоварещи неща. Това е добре, щото не върви да се кълчиш и щракаш с пръсти, докато някой пее за световния глад, апартейда или корупцията. А кълченето и щракането с пръсти са неизбежни, щото парчетата са толкова смуут и фънки, че не ти оставят избор. За малко по-различна може да мине само "Shoes for running", която е малко по- социално ангажирана и често се припомня, че "death will hunt you down", но изпълнено от почти детските гласчета на Wavves, това не носи и помен от мрачни настроения и отново те кара да почнеш да се поклащаш на стола.
Като цяло албума е изключително приятна изненада в края на годината, направен с много душа, мерак и майсторство, и се класира като един от най-добрите за 2012. Само Andre 3000 липсва, но някакви договорни отношения не му позволили да участва, жалко. Дори и без него Vicious Lies And Dangerous Rumors e чудесен.
8.2/10
* нещо като руса японка от Китай
Коментари