Interpol – Turn On The Bright Lights: Tenth Anniversary Edition (2012)
Тези, които ме познават по-добре, знаят за пословичната ми любов към Interpol, и това обяснява настоящия пост за юбилейното издание на първия им албум Turn On The Bright Lights от 2002г. (щото по принцип не поствам за такива неща). От края на ноември, официалната дата на излизане беше преместена на 11 декември. Аз вече успях да преордърна своето копие, но докато дойде, добрите хорица са се погрижили да ти осигурят даунлоуд на двата диска, за да си ги слушаш, докато чакаш физическите носители. Тоя интернет малко убива тръпката яростно да разкъсаш найлона на диска и с треперещи ръце да го набуташ в уредбата, но няма да се оплакваме за глупости сега. Юбилейното издание съдържа 2 диска, както споменах - първият е същинския албум, от който нямаше реална нужда, след като феновете със сигурност го имат(имаме), нищо че е ремастериран. То и от ремастериране нямаше реална нужда, ffs. Вторият диск е с редки демота и бисайдове. Има и 48 страници книжка със снимки и значка, йе.
genre: post punk revival, indie rock
CD 1 (The Original Album, Remastered)
01. Untitled
02. Obstacle 1
03. NYC
04. PDA
05. Say Hello To The Angels
06. Hands Away
07. Obstacle 2
08. Stella Was A Diver And She Was Always Down
09. Roland
10. The New
11. Leif Erikson
CD 2 (The Bonus Material)
01. Interlude (iTunes single)
02. Specialist (Interpol EP)
03. PDA (First Demo, 1998)
04. Roland (First Demo, 1998)
05. Get The Girls (Song 5) (First Demo, 1998)
06. Precipitate (2nd Demo, 1999)
07. Song Seven (Original Version) (2nd Demo, 1999)
08. A Time To Be So Small (Orig Version) (2nd Demo,1999)
09. Untitled (Third Demo, 2001)
10. Stella (Third Demo, 2001)
11. NYC (Third Demo, 2001)
12. Leif Erikson (Third Demo, 2001)
13. Gavilan (Cubed) (Third Demo, 2001)
14. Obstacle 2 (Peel Session, 2001)
15. Hands Away (Peel Session, 2001)
16. The New (Peel Session, 2001)
17. NYC (Peel Session, 2001)
CD 1 (The Original Album, Remastered)
01. Untitled
02. Obstacle 1
03. NYC
04. PDA
05. Say Hello To The Angels
06. Hands Away
07. Obstacle 2
08. Stella Was A Diver And She Was Always Down
09. Roland
10. The New
11. Leif Erikson
CD 2 (The Bonus Material)
01. Interlude (iTunes single)
02. Specialist (Interpol EP)
03. PDA (First Demo, 1998)
04. Roland (First Demo, 1998)
05. Get The Girls (Song 5) (First Demo, 1998)
06. Precipitate (2nd Demo, 1999)
07. Song Seven (Original Version) (2nd Demo, 1999)
08. A Time To Be So Small (Orig Version) (2nd Demo,1999)
09. Untitled (Third Demo, 2001)
10. Stella (Third Demo, 2001)
11. NYC (Third Demo, 2001)
12. Leif Erikson (Third Demo, 2001)
13. Gavilan (Cubed) (Third Demo, 2001)
14. Obstacle 2 (Peel Session, 2001)
15. Hands Away (Peel Session, 2001)
16. The New (Peel Session, 2001)
17. NYC (Peel Session, 2001)
Коментари
Преслуша ли the other side of make belive?
Лично аз захапах групата след Antics и нямаше как да подавя чревоугодническия позив у себе си(направо сключих пръсти в знак окей пред устни, присвивайки очи, като италиански шеф готвач - визуализация някаква :D) Определено не можеш да не се изкефиш стабилно на - нека се изфукаме що за гении сме в областта придаването на грандиозност на иначе злободневни премеждия от битието ни, отношение и подход на тия пичове. TOTBL и Our Love To Admire - eпохални, наистина.
Новият албум определено ми хареса. Налице е характерният, бавно нарастващ с всяко преслушване на парчетата, магнетизъм на музиката на групата. Но както се чувствах бая задърпан, в един момент престанах да ги въртя. Дори сега, в плейлиста ги прескачам, като ми се явят на хоризонта. Странна работа. Та споделям мнението ти за последния албум, едно към едно. От песните на сърце са ми, Passenger(радвам се да чуя Банкс без ефекти и оувървойс заглушаваща музика), Into the night(как само си играят с темпото. Е не са TOOL, но все пак), Мr. Credit(It's cloudy when I come to Vegas шаляля и вече не съм част от този свят), Go easy( излязла е от някои от първите им албуми, но е прекалено закъсняла за това). Не съм имал привилегията да посетя техен концерт, но съм им извъртял всички живи изпълнения и преслушах някои от траковете, от новия албум, изпълнени на сцена. Гласът на Пол е направо супер, при положение, че по едно време звучеше бетер Джон Нюман , който съвсем уверено докарва звученето и вади диапазона на Доналд Дък. Цитирам Карлос и междувременно се тюхкам по невъзвратимо загубеното минало – „our singer, whose lyrics and vocal timbre give that first record of ours a special place in the indie-rock pantheon, was so prone to his vodka cocktails that you can hear the tinkle of ice cubes leaking into the mic during one of our song openings.” Цитатът е от тази статия, писана около петнайсет годишнината от първия им албум.
https://www.nplusonemag.com/online-only/online-only/stories-of-excess/
Чино от Deftones коментираше, преди време, точно TOTBL и как отделни банди се развиват и успяват да извадят албум със статус на култов, а Interpol правят това с дебютния си.
Очакванията ми за бъдещето им се припокриват с твоите. Мога само да им(си) пожелая да ги видя, отново, прекрачващи прага на инди-рок Пантеона.